Не, Селена, нищо не казвай,

ако трябва, Луна, не залязвай!

А при моя любим отведи ме,

нека знае, че още го пазя –

спомен скъп на сърцето ми с име,

там, където в мига ми се втурна,

свято стопли душата ми бурна.

С нови сили ме носи в небето –

от Луната следа в песъчинка.

Не забравям за теб и морето!

Колко приливи двама познахме,

с думи праведни ние признахме:

С жажда пристигаш в съня ми,

в безпределно, магично небе,

дето щастие, късмет… сполетя ни!

26.06.2009г.