Молба към Луната
Не, Селена, нищо не казвай,
ако трябва, Луна, не залязвай!
А при моя любим отведи ме,
нека знае, че още го пазя –
спомен скъп на сърцето ми с име,
там, където в мига ми се втурна,
свято стопли душата ми бурна.
С нови сили ме носи в небето –
от Луната следа в песъчинка.
Не забравям за теб и морето!
Колко приливи двама познахме,
с думи праведни ние признахме:
С жажда пристигаш в съня ми,
в безпределно, магично небе,
дето щастие, късмет… сполетя ни!
26.06.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
