Молби
604
0
0
В очакване повикана да бъде,
се грееше на пламък любовта,
играеше си - фигурки си правеше
от восъка размекнат на свещта.
Но зимна мъка в стаята нахлу -
горката топлина със студ взриви,
прозореца удари и разби,
и с леден вятър - пламъка надви.
По огъня се пращаха желания
и любовта променяше съдби,
без него всичко по-студено ставаше -
и по-далечни тъжните молби.
Сега нечути толкова остават -
и на молитва само се надяват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петрова Всички права запазени
