Jan 30, 2013, 10:43 PM

Молби 

  Poetry » Phylosophy
524 0 0
В очакване повикана да бъде,
се грееше на пламък любовта,
играеше си - фигурки си правеше
от восъка размекнат на свещта.
Но зимна мъка в стаята нахлу -
горката топлина със студ взриви,
прозореца удари и разби,
и с леден вятър - пламъка надви.
По огъня се пращаха желания
и любовта променяше съдби,
без него всичко по-студено ставаше -
и по-далечни тъжните молби. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??