В очакване повикана да бъде,

се грееше на пламък любовта,

играеше си - фигурки си правеше 

от восъка размекнат на свещта.

Но зимна мъка в стаята нахлу -

горката топлина със студ взриви,

прозореца удари и разби,

и с леден вятър - пламъка надви.

По огъня се пращаха желания

и любовта променяше съдби,

без него всичко по-студено ставаше -

и по-далечни тъжните молби.

Сега нечути толкова остават -

и на молитва само се надяват...