Молбица
Искам те - макар да съм момче опасно.
Отдавна...Чуй,да сме наясно:
Ти нямаш допир с мен и сантиметър,
а и аз не съм и оня - свети Петър!
Просто съм пияница, бараба, тарикат.
На Сатаната някакъв си брат.
Обаче, тъй страстно тебе те желая.
Единствена си ти в безкрая!
Глупости съм правил, знай, безкрайни
с безброй жени, отвсякъде незнайни.
Ала не сетих с тях онази тръпка,
когато с теб направих първа стъпка.
Без тебе съм парцал на пода.
Направо-абе, гола вода!
Дет' се вика - харамия и простак,
но, във прахта за теб бих легнал пак!
Загубя ли те - туй за мен е края.
Макар и тъп, не го желая!
Просяк си бях, такъв ще си остана.
За мен си всичко. Точка на романа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса: