Вечер, преди да се потопя в

царството на Морфей,

прехвърлям мигове от деня

от обезлесената ми душа,

обрулена от северни ветрове.

През дланите изтичат песъчинките,

отмерващи хода на времето.

Мракът хищнически изсмуква

последната капка топлина.

Какво ни поднася животът -

ледена стена или покоите

на Снежната царица?...

От лъчите на слънцето

изплетох си храм.

Няма преспи от обещания

кули от завист, илюзорни мечти.

Всяка вечер в храма коленича

и моля се:

"Боже, който всичко можеш...

дай ми вяра в хората

най-силните криле ми дай!"