15.09.2011 г., 21:03

Молитва

635 0 2

Нощта загадъчно омайна
пелерина кадифена спусна
над две самотни
премръзнали души,
сгушили се нежно
в житейската чакалня,
копнеещи да зърнат
детските очи.
Вървели дълго
към своята Голгота,
с венеца трънен
от клюки и сплетни,
тежестта на кръста,
ударите на палача,
молещи се тихо
за миг да видят
детските очи.
Не губете ВЯРА!
Благовестието идва!
Зора красива
ще прогони
злокобна тъмнина
и в къщата сиротна
самотата ще отстъпи
пред звънливия и нежен
детски плач!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...