Sep 15, 2011, 9:03 PM

Молитва

  Poetry » Love
634 0 2

Нощта загадъчно омайна
пелерина кадифена спусна
над две самотни
премръзнали души,
сгушили се нежно
в житейската чакалня,
копнеещи да зърнат
детските очи.
Вървели дълго
към своята Голгота,
с венеца трънен
от клюки и сплетни,
тежестта на кръста,
ударите на палача,
молещи се тихо
за миг да видят
детските очи.
Не губете ВЯРА!
Благовестието идва!
Зора красива
ще прогони
злокобна тъмнина
и в къщата сиротна
самотата ще отстъпи
пред звънливия и нежен
детски плач!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...