29.09.2009 г., 10:30

Молитва

2K 0 24

Аз искам тихо да те обсебя...
Да бъда  пепел в твоята жарава.
Да взема сляпата ти самота,
а вместо нея обич да раздавам.

Крака да бъда, щом си уморен...
Очи на вълк, когато ослепееш.
Витална сила, щом си примирен,
монета златна, ако обеднееш...

Да бъда твоят глас, ако прегракнеш.
Завивка топла в дните мразовити.
Ръцете ти да бъда в тежки битки
и тишината в крясъка на дните.

Ще стана пристан, буря щом излезе.
Вода от извор, ако ожаднееш...
И факел твой, щом слънцето залезе,
палитра с цвят, когато побелееш!

Аз искам да съм блясък в твоя ден,
когато утрото нощта разплита...
И твоя Пенелопа в свят студен...
И цветната илюзия в мечтите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дениса Деливерска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет! Това е истинската обич! Съвършена преданост и себеотрицание, готовност за себераздаване в името на любовта! "Цветната илюзия в мечтите" - оригинално! Поздрави!
  • На това казвам аз молитва. Браво.
  • Творение свише! Да бъде! - посвететната на добротата и любовта твоя същност! Благодаря за поезията!
  • Ще стана пристан, буря щом излезе.
    Вода от извор, ако ожаднееш...
    И факел твой, щом слънцето залезе,
    палитра с цвят, когато побелееш!

    Дени поздравления за този стих,вземи дъха 6-ца
  • Благодаря ти, Веси!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...