МОЛИТВА
Не се ли преумори небето
от молитви на грешни човеци?
Подложи ни крак битието
и се спъваме в рошави делници.
Опрости ме, мой Боже, че виках,
денонощно към райските двери,
за надеждата, дето изтисках
в посинелите утринни прерии!
Не гони ме! Безгрешен едва ли
ще почука на порта ти свята.
На земята прибрах идеали,
дай да видя небесна палата!
© Милена Христова Всички права запазени