Jun 20, 2006, 3:34 PM

МОЛИТВА

  Poetry
1.3K 0 10

МОЛИТВА


Не се ли преумори небето
от молитви на грешни човеци?
Подложи ни крак битието
и се спъваме в рошави делници.

Опрости ме, мой Боже, че виках,
денонощно към райските двери,
за надеждата, дето изтисках
в посинелите утринни прерии!

Не гони ме! Безгрешен едва ли
ще почука на порта ти свята.
На земята прибрах идеали,
дай да видя небесна палата!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...