28.03.2020 г., 19:50

Молитва

726 0 1

 

Ще отида за хляб,

само толкова мога.

Ще ми стигне за дълго,

гладът е насъщен.

Чувам звук на камбани

или бие сърцето ми.

Боже, помилуй

човешкия грях.

 

Виновните носят вина,

без да знаят.

Не е алена буква,

стигма на гръд.

Ще съмне отново

подир покаяние.

Отново да хванем

по стръмния път.

 

Под нозете ми тътне,

дано да не падна.

Земята изтръсква своя юрган.

Паст геена лумва,

пожар извън ада -

кошмар несънуван,

или жертвена дан.

 

Смирено и аз,

най-грешна от всички -

те моля реката пак да тече.

Щом свърши Погромът,

да се прегърнем

със скъпите ближни и врагове.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...