Mолитва
Семена на надеждата сеят умели сеячи
на земята в димящите черни бразди.
Луд южняк, полудял от скорýшата, палаво скача
и в гърди на девойка авлига гнезди.
Бели облаци гони овчарят невидим в небето
и изплаква дъждецът човешки сълзи.
Обещания светли внезапно поръсват полето.
С жадни корени пият две стари лози.
Пиле шарено плахо в листата им млади се крие
и изпява тъгата на влюбен пастир.
Синкав дим до чертозите твои, Бащице, се вие
и молитва за хляб, обич, здраве и мир.
А е пролет зелена и рано е, много е рано,
на отрудени длани светът се крепи.
На скорýшата крива в цедило, от обич люляно –
рожба свидна и чакана – лятото спи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
