19.07.2007 г., 22:14

Молитва

788 0 1
Часовникът съзнанието ми раздира,
а съдбата ми проклета рани дълбае.
Виж, в бяг как душата ми умира
и гласът ми пресипнал яростно ругае!


Спри се, дай ми дъх да си поема!
И води ме през вихри, бури, урагани!
Нищо, че шири се песента ми уморена.
Нищо, че сълзите ми са презрени, поругани!


Не ме оставяй в на битката разгара!
Не позволявай на омразата човешка да изпепели
съвестта ми в капана на светската поквара
и истините съкровени - в презрени лъжи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...