19 jul 2007, 22:14

Молитва

  Poesía
787 0 1
Часовникът съзнанието ми раздира,
а съдбата ми проклета рани дълбае.
Виж, в бяг как душата ми умира
и гласът ми пресипнал яростно ругае!


Спри се, дай ми дъх да си поема!
И води ме през вихри, бури, урагани!
Нищо, че шири се песента ми уморена.
Нищо, че сълзите ми са презрени, поругани!


Не ме оставяй в на битката разгара!
Не позволявай на омразата човешка да изпепели
съвестта ми в капана на светската поквара
и истините съкровени - в презрени лъжи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепп Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...