Jul 19, 2007, 10:14 PM

Молитва

  Poetry
789 0 1
Часовникът съзнанието ми раздира,
а съдбата ми проклета рани дълбае.
Виж, в бяг как душата ми умира
и гласът ми пресипнал яростно ругае!


Спри се, дай ми дъх да си поема!
И води ме през вихри, бури, урагани!
Нищо, че шири се песента ми уморена.
Нищо, че сълзите ми са презрени, поругани!


Не ме оставяй в на битката разгара!
Не позволявай на омразата човешка да изпепели
съвестта ми в капана на светската поквара
и истините съкровени - в презрени лъжи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепп All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...