Самодива (Вики)
528 5990
18.04.2008 г., 9:32 ч.

Молитва 

  Поезия
983 0 20
Прости ми, Господи, че всеки ден греша,
понякога съм гневна, даже лоша,
а ти дарил си всички ни с душа
от грубост да я пазим и от пошлост.

Човекът сътворил си го от кал,
но извор бистър дал си му в гърдите -
от там да бликат в радост и печал,
любов и мъдрост, полет към мечтите.

Дари ме, Господи, с ефирна светлина
и с дух, като простора необятен,
понесен от невидими крила
по пътя ми, приличащ на разпятие.

Не зная как научи ни света
да мразим, да се крием зад неистини,
на близък гръб обръщаме в беда
като най-жалки, дребни егоисти.

Порокът, завистта и ревността
на хората - твърдим - били присъщи...
Ако е вярно, Господи, това
пази ме... от човешката ми същност.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??