18 апр. 2008 г., 09:32

Молитва

1.2K 0 20
Прости ми, Господи, че всеки ден греша,
понякога съм гневна, даже лоша,
а ти дарил си всички ни с душа
от грубост да я пазим и от пошлост.

Човекът сътворил си го от кал,
но извор бистър дал си му в гърдите -
от там да бликат в радост и печал,
любов и мъдрост, полет към мечтите.

Дари ме, Господи, с ефирна светлина
и с дух, като простора необятен,
понесен от невидими крила
по пътя ми, приличащ на разпятие.

Не зная как научи ни света
да мразим, да се крием зад неистини,
на близък гръб обръщаме в беда
като най-жалки, дребни егоисти.

Порокът, завистта и ревността
на хората - твърдим - били присъщи...
Ако е вярно, Господи, това
пази ме... от човешката ми същност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...