18 abr 2008, 9:32

Молитва

  Poesía
1.2K 0 20
Прости ми, Господи, че всеки ден греша,
понякога съм гневна, даже лоша,
а ти дарил си всички ни с душа
от грубост да я пазим и от пошлост.

Човекът сътворил си го от кал,
но извор бистър дал си му в гърдите -
от там да бликат в радост и печал,
любов и мъдрост, полет към мечтите.

Дари ме, Господи, с ефирна светлина
и с дух, като простора необятен,
понесен от невидими крила
по пътя ми, приличащ на разпятие.

Не зная как научи ни света
да мразим, да се крием зад неистини,
на близък гръб обръщаме в беда
като най-жалки, дребни егоисти.

Порокът, завистта и ревността
на хората - твърдим - били присъщи...
Ако е вярно, Господи, това
пази ме... от човешката ми същност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...