18 abr 2008, 9:32

Молитва

  Poesía
1.2K 0 20
Прости ми, Господи, че всеки ден греша,
понякога съм гневна, даже лоша,
а ти дарил си всички ни с душа
от грубост да я пазим и от пошлост.

Човекът сътворил си го от кал,
но извор бистър дал си му в гърдите -
от там да бликат в радост и печал,
любов и мъдрост, полет към мечтите.

Дари ме, Господи, с ефирна светлина
и с дух, като простора необятен,
понесен от невидими крила
по пътя ми, приличащ на разпятие.

Не зная как научи ни света
да мразим, да се крием зад неистини,
на близък гръб обръщаме в беда
като най-жалки, дребни егоисти.

Порокът, завистта и ревността
на хората - твърдим - били присъщи...
Ако е вярно, Господи, това
пази ме... от човешката ми същност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...