23.06.2019 г., 22:11

Молитва към залеза...

1.5K 2 1

Молитва към залеза...

 

Вълшебството на залеза разсипва

отново над света особен чар

и тайно закопнявам за молитва

във неговия замечтан олтар...

 

... Понеже искам Времето да върне

надявам се той просто да реши

посоката си днес да преобърне

и в космогонията да сгреши...

 

И в нежната тъга на тази вечер

да хвана Пътя за обратно бос,

тъй както помня, че вървял съм вече

във старо време и по сенокос.....

 

И още: Орден на „Светия залез

във тази вечер тук да основá,

но не на манастир в уюта мамещ,

а под небето с Първата звезда...

 

В мига когато Слънцето целува

за „лека нощ” мечтателно света

към мен една флотилия пътува

със Слънчев вятър в Звездните платна...

 

О рицари на Залеза: „Къде сте?”-

вий тайнствено елате с вечерта

и с пиетет, и с ритуални песни

във нея да посрещнем Любовта...

 

Да дойдат влюбени и посветени,

поети и изгнанници в нощта,

и всички преживели във забвение

безкрайната житейска самота...

 

И аз живеех някога самотно

желаейки постеля да деля

с една жена, но в пътя през живота:

тъй много ме боля... Не отболя!...

 

И проумях: страстта не е химера

и цял живот я търся по света,

но има ли я, знам ще я намеря

защото преболях от самота!...

 

На Залезът от огънят угасващ,

аз бóрина разпалил бих сега

и фанатично, както всеки вярващ

на догмата му ще се обрека...

 

... Като портал към други измерения

е Залезът красив във вечерта

и моля го сега за разрешение

през него да премина във нощта,

 

защото там с вълшебството на мрака

ме чака недолюбена жена

да продължим по пътя си нататък

с флотилия от звездна светлина...

 

08.07.2016.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Удоволствие е Поезията, преминаваща през теб, за да докосне читател! Благодаря!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...