Молитва по никое време
... Господи, сторѝ тъй, че да мога
през света да мина тих – и чист?
Да не се извъртам – грохнал йога,
и да не трептулкам – смачкан лист.
Дай ми всички радости? – които
с Обич нявга Ти ми обеща? –
да омеся хляб от златно жито
за добрите хорица в света.
И Жена по своя друм да милна,
в благо стихче да я приютя.
Туй не ми е участ непосилна! –
да ѝ скъсам шепичка цветя.
И детенце – плаче ли във парка,
да му купя блокче шоколад.
Писна ми светът да се гъбарка! –
всеки ден със мен да бъде Ад.
Да си делна с просяка пред храма
своето шише менте мерло.
И – да пазиш, моля ти се? – мама! –
тя ми е светлик във всяко зло.
Видиш ли ме някой ден да литна
към портала с Райския обков,
вярвай, Боже, в моята молитва! –
аз ще бъда Твой вовек веков!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
