Молитва в нелюбовен ковчег
Любов - смешна и чувствена,
лудетина светла,
със трапчинки от хубост!
Любов - горестна, яростна
- с крилете оскубани!
Любов - забранена,
прогонвана с камъни думани...
Любов, от любовта си пияна,
любов, дето скача в капана,
от надежди заляна,
задушена в халката си...
Любов - отказвана моя,
а тържествено твоя,
близко-далечна,
тънкокожа болезненост,
тръпно нехайна, нетрайна и вечна,
свята, но винаги веща...
споделена, самотна, пристрастна...
танго пасион, валс от Виена...
Ела, ела, моя любов,
протегни се във мене,
където слънце не смее
ни нощем, ни денем да ме огрее...
и ме сложи на колене!
Мене!
О, Господи!
Дай ми я, дай ми я,
накажи ме със нея -
нека стана отново пламтящо-сърдечна...
- да изпепеля сандъка,
нелюбовно пропит и нетленен до века!
А после, после дълго да светя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Ресенска Всички права запазени
Поздрав, Лили!
