14.03.2023 г., 10:08  

Молитва за моето момиче Влада

1K 2 3

МОЛИТВА ЗА МОЕТО МОМИЧЕ ВЛАДА

 

Тя е много красива, щом се барне със бялата рокля,

и надене – за мен ли? – прозирния клин от ликра.

Много искам в дъжда от глава до пети да я мокря! –

да се нежа край нея – и във нейната Обич добра.

 

Да вървим през града с вкочанените зимни витрини.

Да я гледат със завист манекените с мъртви очи.

А пък аз да изчезвам в зениците нейни – тъй сини! –

из които дори самотата ми спря да горчи.

 

Да ѝ кажа: – Здравей! – и да милна косиците мокри.

Да ѝ купя от някоя бабка букетче с цветя?

Еее-ех, защо не успях да ѝ вдигна за зимата покрив?

И на своята топла постеля да я приютя?

 

Може би като мъж аз за теб съм съвсем невъзможен?

Цял живот ли преследвам невъзможната своя Любов?

Тя е просто Жената от моите сънища, Боже!

И те моля – пазѝ ми я? – нине, присно, вовек и веков.

 

12 март 2023 г.

гр. Варна, 20, 10 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А пък аз да изчезвам в зениците нейни – тъй сини! –
    из които дори самотата ми спря да горчи
  • Свята е вашата любов, Валюше, обичам ви и двамата

    Може би като мъж аз за теб съм съвсем невъзможен?
    Цял живот ли преследвам невъзможната своя Любов?
    Тя е просто Жената от моите сънища, Боже!
    И те моля – пазѝ ми я? – нине, присно, вовек и веков.
  • Нека да ти е живо и здраво момичето! Поздрави го от мен!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...