МОЛИТВА ЗА МОЕТО МОМИЧЕ ВЛАДА
Тя е много красива, щом се барне със бялата рокля,
и надене – за мен ли? – прозирния клин от ликра.
Много искам в дъжда от глава до пети да я мокря! –
да се нежа край нея – и във нейната Обич добра.
Да вървим през града с вкочанените зимни витрини.
Да я гледат със завист манекените с мъртви очи.
А пък аз да изчезвам в зениците нейни – тъй сини! –
из които дори самотата ми спря да горчи.
Да ѝ кажа: – Здравей! – и да милна косиците мокри.
Да ѝ купя от някоя бабка букетче с цветя?
Еее-ех, защо не успях да ѝ вдигна за зимата покрив? ...