Молитвата на любовта
Колко сълзи се изплакаха тайничко, в прегръдките на нощта.
Колко сърца врати затвориха, обричайки се на безкрайна самота.
По колко улици скитах аз, Боже, но никой не каза: "Ела"!
Едничко щастие исках само, но щастието се превърна в река.
И молитвите ми забравени, и молбите ми не чути, за мен нямаше живот на света.
А колко исках да крещя само - приемете ме пак във вашите сърца.
Знам, не съм както преди, истините за мен са вече чужди.
Аз пропилях всички мечти, с тъмнина се покриха красивите очи.
Ще скитам и пак ще скитам, в самота ще минат моите дни.
Ще потъвам и пак ще потъвам в тишината на тези вълни.
Знам, ще бъда забравена, Боже, в този живот нов.
Знам, ще забравят дори и моето име и че някога се наричах аз ЛЮБОВ!
Милан Милев
14.04.2011
© Милан Милев Всички права запазени