Apr 20, 2011, 11:28 PM

Молитвата на любовта

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Молитвата на любовта


Колко сълзи се изплакаха тайничко, в прегръдките на нощта.

Колко сърца врати затвориха, обричайки се на безкрайна самота.

По колко улици скитах аз, Боже, но никой не каза: "Ела"!

Едничко щастие исках само, но щастието се превърна в река.


И молитвите ми забравени, и молбите ми не чути, за мен нямаше живот на света.

А колко исках да крещя само - приемете ме пак във вашите сърца.

Знам, не съм както преди, истините за мен са вече чужди.

Аз пропилях всички мечти, с тъмнина се покриха красивите очи.


Ще скитам и пак ще скитам, в самота ще минат моите дни.

Ще потъвам и пак ще потъвам в тишината на тези вълни.

Знам, ще бъда забравена, Боже, в този живот нов.

Знам, ще забравят дори и моето име и че някога се наричах аз ЛЮБОВ!


Милан Милев

14.04.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...