Молитвата на мисълта (за теб)

Красиво снощи в теб се вглеждах,

изпивайки със поглед цялото ти същество

и мисълта си в храм на твоето сърце отвеждах,

коленичила във него – съзерцавайки те като

божество.

Склонила тя глава смирено,

молитви непрестанно със любов редеше,

свещта огряваше лицето озарено,

на ангелите тихичко за теб мълвеше.

И молеше се влюбена и вдъхновена,

за нея Бог - теб дълго да запази,

отдаде си мечтата съкровена,

очите да целува - като мънички елмази.

Със трепет в зимата да я бленуваш,

в прегръдката си нежна да я пазиш,

и страстно във нощта да я жадуваш,

със силата, с която – студa в душата си

ти мразиш.

Помоли се крила да ѝ даде,

на птица с лекота да се превръща

и когато види, че силата те предаде,

да литва бързо и при теб да се завръща.

Помоли се - вода ръцете ѝ да станат,

да може във сълзите ти да се роди,

сълзи, които често с болка нараняват,

достигнала до устните ти – във тях да се стопи.

Помоли се последно, зарад теб,

на слънцето прекрасно тя да се пожертва,

да руши, когато – в душата ти е лед,

дните ти да греят от тая саможертва.

На слънчев лъч превърна си мечтата,

във храма на сърцето твое да живее.

Мечта - да пази нему светлината,

като робиня в него - вечно мисълта да тлее.