Молитвен дом
Напълнено бурканче със светулки
прилича на среднощен полилей.
Луната грее, сякаш млада булка,
ухаеща на миро и елей.
И рондо извисява пак щурчето,
подобно изпълнител виртуоз.
Атлазената плътност на небето
сияе като приказен въпрос.
Вселената притихва като църква,
в която тегне само тишина.
И бъдещето смело се промъква
в човешка и изпросена вина.
А свилената нощна пеперуда
към черна дупка плъзва мълчешком.
В крачетата е с огледално блюдо,
трепти с крилца в молитвения дом.
Човеко, възхитен от тази дивна
и пълна със въздишки красота,
вдигни бокала, виното отпивай...
Зад всичко друго крий се суета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
