Молитвен дом
Напълнено бурканче със светулки
прилича на среднощен полилей.
Луната грее, сякаш млада булка,
ухаеща на миро и елей.
И рондо извисява пак щурчето,
подобно изпълнител виртуоз.
Атлазената плътност на небето
сияе като приказен въпрос.
Вселената притихва като църква,
в която тегне само тишина.
И бъдещето смело се промъква
в човешка и изпросена вина.
А свилената нощна пеперуда
към черна дупка плъзва мълчешком.
В крачетата е с огледално блюдо,
трепти с крилца в молитвения дом.
Човеко, възхитен от тази дивна
и пълна със въздишки красота,
вдигни бокала, виното отпивай...
Зад всичко друго крий се суета!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елия Все права защищены
