11.10.2011 г., 16:18

Молитви насън

1.1K 0 1

Заспивам, свечерявам се, замлъквам,

от сън спомени няма, но аз не искам да си спомням,

от този сън-кошмар ще се измъкна,

когато твоите ръце ме стоплят.

Ще спя и за теб и вместо тебе ще плача,

да се обърна утре назад и да се смея…

се моля, не съм тук, мойта сянка се влачи,

дано си ме спомниш, преди да забравя как се живее.

Жесток ли си? Търпението ми ли е жестоко?

Да бягам ли, къде ли да отида вече?!

Дано ме гледа Той там от високото,

дано ме чува отдалече,

ръката ми да хване и да ме изправи,

да ме подпре по тоя път, да се завърна малко закъсняла,

дъждът да не убива днес, да ме погали и да ме остави,

където бях на себе си достатъчна,  бях цяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ужасно ме натъжи и почувствах и разбрах думите, много много ми хареса този стих. Гушкам те Роси, и не се губи. Момичето което някога беше силно и мечтаеше не може да се стопи. Гушвам те пак.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...