11 окт. 2011 г., 16:18

Молитви насън

1.1K 0 1

Заспивам, свечерявам се, замлъквам,

от сън спомени няма, но аз не искам да си спомням,

от този сън-кошмар ще се измъкна,

когато твоите ръце ме стоплят.

Ще спя и за теб и вместо тебе ще плача,

да се обърна утре назад и да се смея…

се моля, не съм тук, мойта сянка се влачи,

дано си ме спомниш, преди да забравя как се живее.

Жесток ли си? Търпението ми ли е жестоко?

Да бягам ли, къде ли да отида вече?!

Дано ме гледа Той там от високото,

дано ме чува отдалече,

ръката ми да хване и да ме изправи,

да ме подпре по тоя път, да се завърна малко закъсняла,

дъждът да не убива днес, да ме погали и да ме остави,

където бях на себе си достатъчна,  бях цяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ужасно ме натъжи и почувствах и разбрах думите, много много ми хареса този стих. Гушкам те Роси, и не се губи. Момичето което някога беше силно и мечтаеше не може да се стопи. Гушвам те пак.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...