11 окт. 2011 г., 16:18

Молитви насън

1.1K 0 1

Заспивам, свечерявам се, замлъквам,

от сън спомени няма, но аз не искам да си спомням,

от този сън-кошмар ще се измъкна,

когато твоите ръце ме стоплят.

Ще спя и за теб и вместо тебе ще плача,

да се обърна утре назад и да се смея…

се моля, не съм тук, мойта сянка се влачи,

дано си ме спомниш, преди да забравя как се живее.

Жесток ли си? Търпението ми ли е жестоко?

Да бягам ли, къде ли да отида вече?!

Дано ме гледа Той там от високото,

дано ме чува отдалече,

ръката ми да хване и да ме изправи,

да ме подпре по тоя път, да се завърна малко закъсняла,

дъждът да не убива днес, да ме погали и да ме остави,

където бях на себе си достатъчна,  бях цяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ужасно ме натъжи и почувствах и разбрах думите, много много ми хареса този стих. Гушкам те Роси, и не се губи. Момичето което някога беше силно и мечтаеше не може да се стопи. Гушвам те пак.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...