Заспивам, свечерявам се, замлъквам,
от сън спомени няма, но аз не искам да си спомням,
от този сън-кошмар ще се измъкна,
когато твоите ръце ме стоплят.
Ще спя и за теб и вместо тебе ще плача,
да се обърна утре назад и да се смея…
се моля, не съм тук, мойта сянка се влачи,
дано си ме спомниш, преди да забравя как се живее.
Жесток ли си? Търпението ми ли е жестоко?
Да бягам ли, къде ли да отида вече?!
Дано ме гледа Той там от високото,
дано ме чува отдалече, ...