Молив на скръбта
Защо да пиша имам нужда?
Защо съдбата ми е толкоз чужда?
Защо отново мoлива погледнах?
Защо отново към огъня посегнах?
Отново ли съм тъжна, дори сама не зная?
Отново ли лицето си сама не мога да позная?
Маската красива стана част от мен,
усмивката лъжлива също е на мен!
И съзерцавайки молива, що бе ме натъжил,
осъзнах, само той мъките ми би изкоренил!
Дописвам тез слова, на мъката деца,
а огънят пламтящ, погуби ги в пепелта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирела Славова Всички права запазени
