Моля те, моля те, спри…
Знам, че “моля” няма да те спре,
нито “недей”, “обичам те” дори…
Моля те, нещо във мен отново ще умре…
Моля те, моля те, не удряй…
Ще бъда всичко, всякога и всякак,
само скритият в теб да не се събужда…
Да си спомниш, че ме обичаш, само изчакай.
Моля те, знаеш, че ще остана,
просто за малко спри и си спомни,
как нова малка част от мен я няма,
след всеки път, когато ме заболи.
Научил си ме от болката да имам нужда,
но, моля те, не го превръщай само в това.
Не спирам да искам до теб да се събуждам,
но нека е понякога, без да си ме убивал през нощта.
02.05.2013г.
© Иво Всички права запазени