May 16, 2013, 3:21 PM

Моля те...

  Poetry
800 0 1

Моля те, моля те, спри…
Знам, че “моля” няма да те спре,
нито “недей”, “обичам те” дори…
Моля те, нещо във мен отново ще умре…

Моля те, моля те, не удряй…
Ще бъда всичко, всякога и всякак,
само скритият в теб да не се събужда…
Да си спомниш, че ме обичаш, само изчакай.

Моля те, знаеш, че ще остана,
просто за малко спри и си спомни,
как нова малка част от мен я няма,
след всеки път, когато ме заболи.

Научил си ме от болката да имам нужда,
но, моля те, не го превръщай само в това.
Не спирам да искам до теб да се събуждам,
но нека е понякога, без да си ме убивал през нощта.


02.05.2013г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво All rights reserved.

Comments

Comments

  • много добро,но може да бъде още,още по-добро и много много по-добро.. иначе послянието е ясно и дори до голяма степен ми е тясно... имаш потенциал,развий го! Успех! от сърце

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....