Господи, колко слънца са ми нужни,
за да усетя за миг топлина?
Чувствам се съвсем ненужен
от управляващите тази страна.
Искам да имам храм, не плювалник,
в който да вярвам аз.
Не искам да ме командва бездарник,
съвсем различен от нас.
Народът може много да носи,
но с носене ли се живее?
Робин Худ съм и стрелям въпроси,
а сълзите ми пеят.
Пренареждам деня като злато,
сякаш ще препечеля.
Толкова мъка за едно лято...
Съдбата в сърцето стреля.
Търпеливо днес чакам, Боже,
твоята справедливост.
Моля Те, ако може,
без партии и без дивости.
© Валентин Йорданов Всички права запазени