4.05.2014 г., 20:41

Моля те

509 0 0

Господи, колко слънца са ми нужни,

за да усетя за миг топлина?

Чувствам се съвсем ненужен

от управляващите тази страна.

 

Искам да имам храм, не плювалник,

в който да вярвам аз.

Не искам да ме командва бездарник,

съвсем различен от нас.

 

Народът може много да носи,

но с носене ли се живее?

Робин Худ съм и стрелям въпроси,

а сълзите ми пеят.

 

Пренареждам деня като злато,

сякаш ще препечеля.

Толкова мъка за едно лято...

Съдбата в сърцето стреля.

 

Търпеливо днес чакам, Боже,

твоята справедливост.

Моля Те, ако може,

без партии и без дивости.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...