May 4, 2014, 8:41 PM

Моля те

  Poetry
508 0 0

Господи, колко слънца са ми нужни,

за да усетя за миг топлина?

Чувствам се съвсем ненужен

от управляващите тази страна.

 

Искам да имам храм, не плювалник,

в който да вярвам аз.

Не искам да ме командва бездарник,

съвсем различен от нас.

 

Народът може много да носи,

но с носене ли се живее?

Робин Худ съм и стрелям въпроси,

а сълзите ми пеят.

 

Пренареждам деня като злато,

сякаш ще препечеля.

Толкова мъка за едно лято...

Съдбата в сърцето стреля.

 

Търпеливо днес чакам, Боже,

твоята справедливост.

Моля Те, ако може,

без партии и без дивости.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...