4 мая 2014 г., 20:41

Моля те

515 0 0

Господи, колко слънца са ми нужни,

за да усетя за миг топлина?

Чувствам се съвсем ненужен

от управляващите тази страна.

 

Искам да имам храм, не плювалник,

в който да вярвам аз.

Не искам да ме командва бездарник,

съвсем различен от нас.

 

Народът може много да носи,

но с носене ли се живее?

Робин Худ съм и стрелям въпроси,

а сълзите ми пеят.

 

Пренареждам деня като злато,

сякаш ще препечеля.

Толкова мъка за едно лято...

Съдбата в сърцето стреля.

 

Търпеливо днес чакам, Боже,

твоята справедливост.

Моля Те, ако може,

без партии и без дивости.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...