Моля те, прости
Дали ще може твоето сърце
укорните ми думи да прости?
Душата ти душа е на дете!
Очите ти – две момини сълзи!
Косата ти е буен водопад
от златни и от сребърни искри!
Смехът ти прави ме отново млад
и луд по тебе както и преди!
Да галя искам твоята снага
и да отпивам капчици любов
от извора със живата вода!
А за това на всичко съм готов!
Прости! Прости ти моите слова!
Аз, вече от живота уморен
се мъчех да разпаля пак жарта
която бавно гасне ден след ден!
© Георги Иванов Всички права запазени