Моля те, слез
Боли ме да гледам разпятието
и клинците, впити в плътта ти.
Погледа примирен и тези, забити в душата ти,
със трънен венец на главата.
И за какво беше всичко - за Истината?
За вярата във Възкресението?
За изкупването на греха
и за цената на Изкуплението?
Душевното възкресение. То ли е истинското.
Това ли е "раждането отгоре".
Да избухнеш в себе си като свръхнова.
Да гръмнеш отвътре Гордиевия възел на Егото.
Да го анихилираш, но овладяно.
Да се отречеш от себе си заради нещо много важно.
Тялото е невероятно творение, но е технология.
Малко грубо казано, но е така. Който го е сътворил,
сигурно знае как да го направи пак.
Но за какво ми е нова торба с кости,
ако душата ми остава проста.
Не ми трябва Второ Пришествие или
Армагедон, както го е описал св. Йоан.
То и без това се вижда накъде вървим.
За какво ще си говорим като дойдеш?
За компютри или за мутри.
И на кръст да се разпънеш пак - не върви.
Ще те отнесат като пътен знак с някой джип
и в бюлетина даже няма да влезнеш.
Виждаш, на никой не му пука.
Това са двадесет века. Хората са други.
По празник ходят на църква
и след това слушат чалга.
Ще кажеш: Ти пък кога се пръкна?
Кога се роди, кога поживя и кога ти писна?
Кога стана толкоз християнин?
Не знам. Не, че съм чак религиозен,
но толкова ми е деянът.
Затова стой си на небето
и не се омърсявай пак със нас.
Не си струва в нашето време.
Живеем в обратно броене.
Но от кръста, моля те, слез. Моля те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Бенчев Всички права запазени
