Гълчеше кучето на глас,

онзи дето влезе в двора.

Бе тъмна вечер в късен час.

Дълбоко спяха всички хора.

Заспал котак подскочи пръв

и бързо рипна през стобора.

Помисли си, че той е стръв.

Страхът не знаеше умора.

Светна крушката навън,

стопанинът излезе рошав.

По кучешки прекъснат сън,

настръхна топлата му кожа.

Взема топора за кураж,

по песа викна за сгълчавка.

Навсякъде огледа дваж,

откри захвърлена забрадка.

Тогава всичко той разбра -

порастнала му дъщерята.

Не е крадец, а е мома

която вече гони вятъра.