Момче

МОМЧЕ

Защо сълзи капят от моите очи?
Защо толкова горчи в устните,
Признанието”Обичам те”?
Защо И болка има в моето сърце?
Отговорът е момче.
Момче,което с радостно лице,каза
“Не те обичам,върви си ти
И повече не ме търси!”
Момче,за което толкова сълзи са проляти
И толкова красиви песни в нощите са пяти!
Седя сега на брега,
Вгледана във вълните
И искам да съм в дълбините,
Защото там не са разбити мечтите.
Там е необятна ширина,
Тъмнина И безкрайна самота.
Така се чувствам аз сега,
Като дълбините на морските води.
И за всичко е виновно онова момче,
С винаги щастливото лице.
Имало е чувства,имало е думи,
Но той оставя всичко настрана.
И се оглежда,а край него пусто е,
Поглежда скришом в своята душа,
Но сега е празна тя.
Няма я любовта да радва сърцата.
Има я само самотата.
Но това е краят,има раздяла.
Не иска онова момче,
Да слее своето със моето сърце!
Не разбира,че греши И с това,
И двама ни рани.
Но след време ще моли момчето,
Сърцето да прости И когато сърцето за друг копнее,
ще разбере момчето,че сгреши И сега само него боли,
И разбити са някога усъществимите мечти

2004