Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
10.06.2023 г., 9:41 ч.  

Mомче, момиче, сто липи 

  Поезия » Философска
183 4 8

И стара песен с тих рефрен,
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти
и млади пак сме аз и ти.

 

Звучи: —“Обичам те до тук.“
Пророчество, за тъжни дни
сълза една превръщат в звук
и тя през времето звъни.
По-мъдра май не съм сега,
щом чувствам старата тъга.

 

А делникът ми натежал
и сред тълпата все по-сам
с душица свила се от жал,
танцува и се връща там...
В две длани младостта ми спи,
момче, момиче, сто липи

 

и незабравен, и до днес,
уханен вятър, град любим,
и с песен през света злочест,
добри и млади с теб вървим...
И лесно песничка една
отнася нашата вина.

 


https://youtu.be/I--Gc-jHFTc

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??