Mомче, момиче, сто липи
И стара песен с тих рефрен,
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти
и млади пак сме аз и ти.
Звучи: —“Обичам те до тук.“
Пророчество, за тъжни дни
сълза една превръщат в звук
и тя през времето звъни.
По-мъдра май не съм сега,
щом чувствам старата тъга.
А делникът ми натежал
и сред тълпата все по-сам
с душица свила се от жал,
танцува и се връща там...
В две длани младостта ми спи,
момче, момиче, сто липи
и незабравен, и до днес,
уханен вятър, град любим,
и с песен през света злочест,
добри и млади с теб вървим...
И лесно песничка една
отнася нашата вина.
https://youtu.be/I--Gc-jHFTc
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
