Момчето, което обичам...
МОМЧЕТО, КОЕТО ОБИЧАМ.
Има тъмнокафяви очи. И чаровна усмивка.
Опасно чаровна! (всъщност, съм доста пристрастна)
Той е пълен с живот, няма нужда от много почивка.
С него ставам дете, и не искам въобще да порасна.
Шляпам смело в дъжда, и усмихвам се, като на пет.
И се глезим (най-много в неделя), и стихове пишем.
Готвя нещо, което обича, ядем сладолед...
Не заспиваме нощем, ако не си кажем „Обичам те!”
Той мечтае за прости неща. И във същото време
е способен представите ми за света да обърка...
Ту прилича понякога с действията свои на мене,
ту усещам как своя пътека той бавно утъпква.
Инатлив е понякога, и своенравен, припрян...
и върви си по своите принципи – никой не слуша.
И тогава едвам сдържам парата (вярно едвам!)...
Но минава ми бързо, когато до него се сгуша.
Той ми вярва, споделя, задава ми много въпроси...
Днес поиска да знае с коя риза най е красив.
А когато по-късно говорих със кака ми Роси,
той обсеби ме цялата (май че е доста ревнив).
Аз, подвластна на своята обич - прощавам му лесно.
Е, понякога сме си сърдити по четири-пет часа...
Но когато погледне ме с... онзи свой поглед, аз, честно,
се усещам с каква сила мога да бъда подвластна.
Но какво от това?! Той на щастието ми – синоним е.
И намирам аз смисъл в невинния му, искрен смях.
Няма друг като него! Единствен и неповторим е!
А пък аз... Аз съм му майка му. Май че не го споменах. :)
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
