Avis (Павлина Соколова)
362 966
21 июл. 2015 г., 10:09

Момчето, което обичам... 

  Поэзия
545 2 7

МОМЧЕТО, КОЕТО ОБИЧАМ.

Има тъмнокафяви очи. И чаровна усмивка.
Опасно чаровна! (всъщност, съм доста пристрастна)
Той е пълен с живот, няма нужда от много почивка. 
С него ставам дете, и не искам въобще да порасна. 
Шляпам смело в дъжда, и усмихвам се, като на пет.
И се глезим (най-много в неделя), и стихове пишем.
Готвя нещо, което обича, ядем сладолед...
Не заспиваме нощем, ако не си кажем „Обичам те!”
Той мечтае за прости неща. И във същото време
е способен представите ми за света да обърка...
Ту прилича понякога с действията свои на мене,
ту усещам как своя пътека той бавно утъпква. 
Инатлив е понякога, и своенравен, припрян...
и върви си по своите принципи – никой не слуша.
И тогава едвам сдържам парата (вярно едвам!)... 
Но минава ми бързо, когато до него се сгуша. 
Той ми вярва, споделя, задава ми много въпроси...
Днес поиска да знае с коя риза най е красив.
А когато по-късно говорих със кака ми Роси,
той обсеби ме цялата (май че е доста ревнив).
Аз, подвластна на своята обич - прощавам му лесно.
Е, понякога сме си сърдити по четири-пет часа...
Но когато погледне ме с... онзи свой поглед, аз, честно, 
се усещам с каква сила мога да бъда подвластна. 
Но какво от това?! Той на щастието ми – синоним е.
И намирам аз смисъл в невинния му, искрен смях.
Няма друг като него! Единствен и неповторим е! 
А пък аз... Аз съм му майка му. Май че не го споменах. :) 


Павлина Соколова

© Павлина Соколова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно!
  • Да, за майката, децата са истински и неповторими!
    Харесах!
  • Браво! Страхотно е! С финала ме застреля
  • Хaресaх стихчето! И "когaто говорих с кaкa ми Роси" помислих, че ти е мaлкото брaтче...Ясно и умело подвеждaш.Брaво! С поздрaв!
  • Чета и си мисля – най-сетне едно стихо, което не изважда на показ болка, страдание, неудовлетвореност, а леко и непринудено ни потапя в мили, съвсем обикновени на пръв поглед асоциации, представящи обичта, случваща се между двама. Изведнъж: „тряс!” – „Простете, че пропуснах да спомена, но аз съм му майка...” Калпазанка такава!
    Нищо, де, поне станахме свидетели колко неуловимо-различна е любовта, отглеждана в сърцето на жена, в частност – майка...
  • Да! Това е майчината любов! Най-истинската!

  • Пропусна
Предложения
: ??:??