Момчето с китара
Едно момче, с китара във ръцете
стоеше там, на опустелия площад.
Китарата му нежно му шептеше,
и всяка нотка то повтаряше на глас.
А пръстите момчешки сякаш си играеха
с перцето. Макар в сърцето да не стихваше студа.
Гласът момчешки плачеше, хриптеше...
Едно момиче бе далеч сега...
Студът ще си отиде от площада.
Но момчето ще очаква дълго
своето момиче... За него бе мечтало...
Дали ще чуе тъжната китара?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Този твой стих ми напомни едно моя творба от преди близо 16 години! Ако искаш да я видиш, ето: http://bgbodil.com/?page_id=285 При това положение няма нужда да ти казвам колко ми е близко стихотворението ти 
Поздрав!
