Момчето в огледалото
Не показва често слабост,
няма да го видиш и да плаче...
В очите винаги блести му радост,
не парадира с чувства, има ги обаче.
Не говори като няма нужда,
не възхвалява нещата материални.
Завистта на него му е чужда
и простотията сега го дразни.
За него стимул е да го обичаш...
Без да трябва да подсеща.
Вечер тихо до него да се свиваш
и не лъжи, защото винаги усеща.
Аз съм той и той съм аз...
Една монета, живо огледало.
Няма разлика, на бас!
С времето превърнахме се в цяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Викторио Всички права запазени
