Тук живеят два кръста, три облака
и дузина овчарски колиби.
И луна. Кехлибарено-обла,
като глътнала огънче риба.
Тук човекът с очи като корени
и вековна усмивка под мишница
гали с поглед вечерните дворове
със бумтящи в гърдите огнища.
Тук човекът с лице като къща
се е сбръчкал съвсем керемидено.
Цял живот е копал и прегръщал,
и е вдигал деца, и е зидал
с тея двете ръце. И с душата си,
дето вечно е пълна със борове.
Боже, колко е стара Земята!
Тук скалите са станали хора.
А небето е някак голямо...
да подскочиш за миг - ще потънеш.
И си имат два кръста. А няма
даже намек за някой разпънат.