Момчиловци
Тук живеят два кръста, три облакаи дузина овчарски колиби. И луна. Кехлибарено-обла, като глътнала огънче риба.
Тук човекът с очи като корении вековна усмивка под мишницагали с поглед вечерните дворовесъс бумтящи в гърдите огнища.
Тук човекът с лице като къщасе е сбръчкал съвсем керемидено. Цял живот е копал и прегръщал, и е вдигал деца, и е зидал
с тея двете ръце. И с душата си, дето вечно е пълна със борове.
Боже, колко е стара Земята!Тук скалите са станали хора.
А небето е някак голямо... да подскочиш за миг - ще потънеш. И си имат два кръста. А нямадаже намек за някой разпънат.
Тук човекът с очи като корении вековна усмивка под мишницагали с поглед вечерните дворовесъс бумтящи в гърдите огнища.
Тук човекът с лице като къщасе е сбръчкал съвсем керемидено. Цял живот е копал и прегръщал, и е вдигал деца, и е зидал
с тея двете ръце. И с душата си, дето вечно е пълна със борове.
Боже, колко е стара Земята!Тук скалите са станали хора.
А небето е някак голямо... да подскочиш за миг - ще потънеш. И си имат два кръста. А нямадаже намек за някой разпънат.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
