Oct 13, 2008, 5:57 PM
Момчиловци
Тук живеят два кръста, три облака
и дузина овчарски колиби.
И луна. Кехлибарено-обла,
като глътнала огънче риба.
Тук човекът с очи като корени
и вековна усмивка под мишница
гали с поглед вечерните дворове
със бумтящи в гърдите огнища.
Тук човекът с лице като къща
се е сбръчкал съвсем керемидено.
Цял живот е копал и прегръщал,
и е вдигал деца, и е зидал
с тея двете ръце. И с душата си,
дето вечно е пълна със борове.
Боже, колко е стара Земята!
Тук скалите са станали хора.
А небето е някак голямо...
да подскочиш за миг - ще потънеш.
И си имат два кръста. А няма
даже намек за някой разпънат.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Щастлива съм, че те намерих тук. Тръгнах от "Атлас" - той отдавна ми е люмим. Момчиловци ...то вече не е само география. И песничката за хората ще помня докато съм жива. Разкошна поезия!
-
Прекрасен стих.
-
Мисля, че Момчиловци ти е длъжник.
Аз на негово място бих ти подарил един от трите си облака. -
Здравей, Ели, благодаря.
-
Рисуваш светове.
-
"Тук човекът с лице като къща
се е сбръчкал съвсем керемидено.
Цял живот е копал и прегръщал,
и е вдигал деца, и е зидал" -
Потъват тези стихове в душата ми, покълват...
-
!!!
-
Божее,наистина пишеш невероятно...
Използваш умело символиката,думите ти са знаци...В едно такова уютно местенце, едновременно обитават всепобеждаващия огън и извор на любовта и живота,но и на свършека му,въздихането, на вечността...При теб е топло и уютно,защото хората са съхранили човешкото, за тях човекоубийството би било престъпление... -
харесах те
-
!!!
-
С удоволствие ще дойда в твоето " Момчиловци",пък ако имам късмета там да срещна и "Атлас",радостта ми ще е двойна.
Страхотно пишеш!Моите поздравления! -
Честита да си, Елицееее!
Чудесните неща, дето искам да ти пожелая - сама си ги намисли...
И не се пести, ей
п.п. http://www.youtube.com/watch?v=glNjsOHiBYs
п.п.п. наздравееееее!
-
Ели, Ели... къде си, че се не вясваш изобщо...?!
Липсваш ми!
Липсва ми твоята поезия... -
Гениален стих!
Истинска наслада след прочита...
Поздрави! -
"Боже, колко е стара Земята!
Тук скалите са станали хора."
Стихът и е голям! -
Ти си гениална, но сигурно вече го знаеш!Хубаво е ,че има и такива като теб тук!А и не спестяваш истината на другите!Поздравявам те!
-
Върна ме в Родопа планина, хубаво момиче!
В Момчиловци ме върна!!!
Прекрасен стих!!! -
Не знаех къде се намира това Момчиловци.Взех една карта ,намерих го,гледам точката там,чета те и все едно цял живот съм живял в него.На един дъх прочетох и всичките ти предишни неща.И понеже дъхът ми бе един,то той спря.Страхотна поезия!!!Радвам се,че те открих в "географските ширине " на Откровения,тъй както открих и Момчиловци.Успехи!
-
Мдам =) Випуск 2008. А сега грабя с пълни шепи от предимствата и недостатъците на столицата... Успехи ти желая във всичко!
-
Завършила съм я ГПЧЕ Кж.
Ти да не би също? -
Откъде идват думите и как си запазила душата си такава...силна?Поклон!
П.С.Имам чувството, че имаш нещо общо с ГПЧЕ-то в Кж!?Греша ли? -
И мен ме е яд, че те нямаше, Дес.
Да дойдеш в София, ей! -
"И луна. Карамелено-обла,
като глътнала огънче риба"
Само ти можеш да ваеш такива образи, Елице! Само ти...
Тихичко ти свалям шапка...
п.п Много ме е яд, че не успях да дойда в Казанлък, най-вече заради това, че не можах да те видя, съкровище! -
Пак съм тук... чета и ти се радвам...
Голям стих, много ми харесва!
май се повтарям, ама си е истина.
Прегръдка!!! -
ходила съм в момчиловци,пленена съм от това място,написах и пътепис ,но това което ти си направила ме разби......няма по-добро описание на селото......поклон!!!
-
Много, много добре! Дано животът не те накара да си оставиш таланта...Исках да кажа - че е повод за много, много работа.
-
Трудно за написване. И успешно.
Не сме очаквали друго, г-це Уандърленд. Което прави нещата малко скучни. Милея за поезията ти от 16 годишна възраст. Там е истинската художествена тежест, като за една младежка антология. Иначе казано, палеонтология, което е антология на палетата (демек незрелите пуйтески и пуйтестиси).
Гут ту хев ю бек ин дъ гайм.
-
!!!
Няма какво да добавя, всичко е казано.
Една въздишка и от мен...
-
Истинска ПОЕЗИЯ !!! Прекрасна !!!
-
Благодаря на всички, че се отбихте до моето Момчиловци
Иначе, ТИКИТАКА, да - чужда съм. Точно заради това ме впечатлява. Ако ми беше ежедневие, нямаше да го забелязвам. И е нормално да се опитвам да направя от него поезия, понеже на фона на претъпканите трамваи, задръстванията и каращите се непознати по улиците в София, то ми изглежда не като битовизъм, а като друг свят.
И пак - поздрави на всички. И да отидете в Момчиловци, ей! Струва си. -
почитания!!
-
Kalatea (Ружа Матеева) "Поезията ти е като картина..."
Създала си невероятна картина ... -
И аз се отбих, а за стиха ти си знаеш, пък и са ти го казали в коментарите. Особено Радо и Ивайло абсолютно покриват онова, което бих ти казала.
-
Елице,този стих е автопортрет на името ти! Господ да те поживи! Зем.
-
Поезията ти е като картина, приказка и музика едноврменно! Невероятно удоволствие...
-
Не съм ходила никога!
А сега...как ми се иска!
Аплодисменти! -
Не знам дали е, защото това е едно от любимите ми места или просто защото поезията ти отдавна ми е слабост, но в момента мога само да помълча...и да се поклоня!
-
Чета и препрочитам... не мога да преглътна...
ГОЛЯМ СТИХ!!!
Елица, страшно ме развълнува...
Е, после ще намина да напиша смислен коментар...
ПОКЛОН!!! -
Звучи като...сага! Аплаузи!
-
Елица...върна ме в Момчиловци...и към това, че съм богата, докоснала се до тези хора! Благодаря ти, момиче!
-
Изумява ме умението ти да представяш уж простички и земни неща по такъв вселенско-всеобхватен начин. Аплодисменти!
-
диша се в този твой стих!
Поздрав! -
Браво, момиче! Широка душа имаш щом си сътворила това стихотворение! Широка и волна като родопска песен! Браво!
-
Благодаря на всички, че прочетохте.
П.П.
Смешко, ако искаш да ми кажеш нещо друг път, кажи ми го така, че да те разбера. Верно, тогава ще трябва да поемеш за първи път отговорност за думите си, но пък ... всяко дело с рисковете си... -
Има хубави и лоши стихотворения. Има стихове и стихчета. Има стихота и римички, - ..."въпрос на вкус и виждане ..." Както и на разбиране, поглед и "багаж".
Понякога има и ПОЕЗИЯ! Просто някои хора ( Малцинство, без и дума да става за народа!) никога не се задоволяват с по-малко, а повече няма какво и как да се направи!
AVE!
-
Удоволствието беше мое.
Благодаря! -
поетесата на народа ... абе ... чУпи главА! ... грешка - гради лик! ... въпрос на вкус и виждане ...
-
малката...Голяма звездица...на поетичния небосклон...
прекрасно момиче и поетеса...с обич. -
Великолепно!!!
Аплодисменти!!! -
Тук скалите са станали хора.
А небето е някак голямо...
Емоция,образност и красота в стих!Очарована съм!...и в момента съм в Момчиловци! -
четох , четох...и въздишах, когато въздуха не ми стигне е така!
Благодаря за удоволствието! -
Много хубаво! Браво!
-
Едва ли някой може да опише тези хора така кратко и така вярно!
Перфектен е този стих!!!
Ако можех, бих ти писала 10-ка! И за прекрасната поезия, и за великолепния стих, но най-вече за способността да "виждаш" и отвъд видимото!
Благодаря ти за стиха, Ели!* -
Тук скалите са станали хора.
А небето е някак голямо...
Ще отида там. Да се надишам. Да се напълня.
Стискам ти ръка, Елицееее**!
И ми замириса на бор и доброта.
Мнооогооо си, бе! -
така и предполагах...
перфектно написано!
Мавродинова, поздравления! -
Не напразно се врекох в тебе,миличка!
Помни ми клетвата!
Тя ще те топли...когато ме няма!
За стиха...те прегръщам!
Другото го знаеш! -
!!!
Ейййй!!!Каквото и да кажа ще е малко!
Хареса ми много! -
"И луна. Карамелено-обла,
като глътнала огънче риба.
...............
гали с поглед вечерните дворове
със бумтящи в гърдите огнища. "
Който може да пише коментар - да пише. Аз само ще чета
Поздрав, Ели! -
Толкова емоционален е стиха ти, че... боли!!!
Ти си едно Голямо Чудо, Ели!!!
Обичкам си те! -
Направо ми спря дъха.
Ето за тази Поезия говорим... Която остава!!!
Мавродинова, направУ ми зехтИ акълО!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
