28.08.2011 г., 8:21

Момент на слабост

971 0 2

И пак се чувствам сам и слаб

и чудя се на този странен свят,

дали не бъркам, че съм тук,

дали не трябва да съм друг ?

 

Ненужен чувствам се редовно,

уморен от отношението злобно!

Щастието търся всеки ден,

но то забравило е мен...

 

Надеждата умирала последна,

дано и мойта битка е победна.

Любов да даваш, а не получаваш,

и ти ще питаш това ли заслужаваш!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васко Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...