24.07.2009 г., 0:57

Момиче

671 0 11

Зряла праскова, мъхеста, сочна,

в летен зной обещаваща хлад.

Виж, ръце се протягат да почнат

твоя сладостен плод да крадат.

 

А с усмивка една, дяволита,

ти на всеки сега обеща

да опита, от теб да опита,

устни-жар да накваси в нощта.

 

И от тебе мъха ще изтриват,

твойте клонки ще чупят ръце,

ала нейде в голямата нива

от костилката никне дръвце.

 

Гинка Гарева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...