24.07.2009 г., 0:57

Момиче

666 0 11

Зряла праскова, мъхеста, сочна,

в летен зной обещаваща хлад.

Виж, ръце се протягат да почнат

твоя сладостен плод да крадат.

 

А с усмивка една, дяволита,

ти на всеки сега обеща

да опита, от теб да опита,

устни-жар да накваси в нощта.

 

И от тебе мъха ще изтриват,

твойте клонки ще чупят ръце,

ала нейде в голямата нива

от костилката никне дръвце.

 

Гинка Гарева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...